Всяка прилика с истински лица и събития е случайна. Ако по-надолу видите някое лице в нетрезво състояние, което ви визглежда познато – объркали сте се, приликата е само бегла. :)
Всичко започна съвсем тривиално. С едно и-мейлче, в което пишеше „ ще празнуваме Нова Година заедно, заповядайте с нас”. Като го видях и извадих ейййй такава усмивка – ясно беше, че ще посрещнем новата година много весело. Времето от това и-мейлче до вечерта на 31 декември мина доста бързо за мен – отпуска, за която ще ви разкажа друг път, последни дни на старата ми работа, подготовка за новата работа. Надали обаче всичко е било толкова безпроблемно в тези дни за Петя, Пешо и Емо – тримата организатори на новогодишната нощ. Дискусия в коя зала да бъдем, украса, куверти, музика, кой къде ще седи, какво ще правят децата, какви състезанийца ще си направят и какви награди ще получат, какъв ще бъде бара, каква музика ще се слуша решението на всички тези въпроси се падна на тях. Подозирам освен това, че Петя е знаела къде ще завърши купона, така че и това е взела под внимание при подготовката. Надали някога ще разберем какви са били проблемите с организацията, но знам, че последните такива бяха решени след като Пешо пристигна с една схема в ръце, размести народа, който беше поседнал където му падне, подреди хората по групички, така че никой да не се сърди и веселбата започна.
Дамите бяха особено красиви. За пореден път се убеждавам, че като българските други жени няма. Дори в Америка, където по мое мнение въпреки многото магазини прилични дрехи е трудно човек да си намери винаги съумяват да изглеждат перфектни. Господата също както винаги бяха на ниво – както по-младите, така и по-зрелите. Костюми, вратовръзки – елегантни и чаровни както винаги.
Както е редно първо трябваше да заредим горивото, за да можем да танцуваме. Или както се казва – Гладна мечка – вълците я яли. Аз бих добавила – жадна мечка – също. Лелята на бара не беше много сръчна – всички и го признахме. Ама на кой му пука в такава вечер. Наздраве първи път, наздраве втори път, наздраве трети път ... наздраве n-ти път.
Докато ние си викахме наздраве и се запознавахме с останалата част от хората на масата (за което Пешо също се беше погрижил много добре) осезателно се почувства липсата на децата – за тях имаше занимавки в съседната зала. Аз лично не присъствах, защото отдавна не съм дете и няма кой да ме пусне там, но чух, че имало състезанийца и конкурсчета, и че по-големите деца организирали интересни забавления за по-малките. Едно беше сигурно – малките са истински ангелчета:
Вижте това детенце колко голямо е порастнало:
Този приятел проверява шампанското дали е добро за пиене:
А тези двама другари са докопали една бутилчица и в момента се разбират кой колко ще пие
Ето и две очарователни малки дами с най-привлекателните си усмивки:
Бъдещи звезди :
Майките, татковците и останалите семейни и несемейни люде вече се бяха разгорещили на дансинга. Музиката с полъх от годините, в които бях ученичка и студентка изстреля бързо повечето хора от компанията, както и мен на дансинга. Erasure, Sher, Joe Cocker (само да не объркам как се пише името му), Depeshe Mode и какво ли още не – все музика за ценители и за добър купон. Бях адски щастлива, че никой от групата не поиска да слуша чалга – радвам се, че успях да се събера с такива хора. Повечето хора бяха вече на дансинга –
Малки:
Големи :
И още по-големи момичета и момчета. Ето този товарищь спечели най-бурните аплодисменти, при това абсолютно заслужено:
Някой вече беше взела да ги стяга вратовръзката, стана им много топло и решиха, че е крайно време да метнат сакото нанякъде:
Други отдавна вече се бяха спасили от вратовръзките и ги бяха дали на съхранение на по-добрите си половинки:
И така както всички си танцувахме за една бройка да изтървем новата година. Настана една суматоха – къде ми е шампанското, колко стана часът, къде е детето, хайде всички по местата ииии ето ви я, Новата Година дойде! Наздравици, прегръдки, целувки, пожелания за здраве, успех, късмет, щастие и добри приятели! Наздраве на всички! Дано да бъде успешна за всички и хайде на хорото!
За моя най-голяма гордост, тийнеджърите също играха на хорото – при това с повече ентусиазъм от който и да е :
Тук е мястото да благодарим и на хората, които бяха така добри да направят веселбата възможна – хората, които избираха музиката:
Благодарим ви, че вложихте по-голямата част от времето си тази вечер за да ни бъде приятно на нас, останалите. Надявам се, че и вие сте се кефили поне толкова колкото мен.
Песни, танци, веселба и хубави хора – така мога да опиша най-точно и с най-малко думи посрещането на новата година. Всички изглеждаха най-малко толкова щастливи: Наздраве, наздраве и на вас
Разбира се купона си имаше продължение – никой не си е мислел, че веселбата ще свърши в точно определен час.
На някой хора обаче взе да им се доспива и независимо от шумотевицата скришом удариха една глава:
А програмистите си остават програмисти дори и на връх нова година. Пак се събраха навън на цигарка да обсъдят алгоритмите:
Посрещането на 1 Януари става само веднъж в годината. Понякога е по-весело, понякога не толкова. Винаги си пожелаваме да бъдем най-вече здрави, лошите неща да останат в старата година, новата да бъде успешна и плодотворна. Пожелавам го и аз на вас!
Тази нова година ще паметна за всички – за едни това беше първо посрещане в Америка, за други първо семейно посрещане, за мен тя ще остане незабравима с приятното усещане, че съм сред чудесни хора, които образуват една малка България на хиляди километри от нея. Чувствах се отново „сред свои”, почувствах се отново млада и забравих за всички неразбории. Посрещането на 2006та ще остане като едно от най-хубавите събития за мен, като разбира се за това отново благодаря на Петя, Пешо и Емо. Не ме бива много в писането, дано не съм ви отегчила, затова ще каза за последен път БЛАГОДАРЯ, БЕШЕ СТРАХОТНО и до нови срещи!
Поздрави: хеви метъл Дидка Бандитка
Всичко започна съвсем тривиално. С едно и-мейлче, в което пишеше „ ще празнуваме Нова Година заедно, заповядайте с нас”. Като го видях и извадих ейййй такава усмивка – ясно беше, че ще посрещнем новата година много весело. Времето от това и-мейлче до вечерта на 31 декември мина доста бързо за мен – отпуска, за която ще ви разкажа друг път, последни дни на старата ми работа, подготовка за новата работа. Надали обаче всичко е било толкова безпроблемно в тези дни за Петя, Пешо и Емо – тримата организатори на новогодишната нощ. Дискусия в коя зала да бъдем, украса, куверти, музика, кой къде ще седи, какво ще правят децата, какви състезанийца ще си направят и какви награди ще получат, какъв ще бъде бара, каква музика ще се слуша решението на всички тези въпроси се падна на тях. Подозирам освен това, че Петя е знаела къде ще завърши купона, така че и това е взела под внимание при подготовката. Надали някога ще разберем какви са били проблемите с организацията, но знам, че последните такива бяха решени след като Пешо пристигна с една схема в ръце, размести народа, който беше поседнал където му падне, подреди хората по групички, така че никой да не се сърди и веселбата започна.
Дамите бяха особено красиви. За пореден път се убеждавам, че като българските други жени няма. Дори в Америка, където по мое мнение въпреки многото магазини прилични дрехи е трудно човек да си намери винаги съумяват да изглеждат перфектни. Господата също както винаги бяха на ниво – както по-младите, така и по-зрелите. Костюми, вратовръзки – елегантни и чаровни както винаги.
Както е редно първо трябваше да заредим горивото, за да можем да танцуваме. Или както се казва – Гладна мечка – вълците я яли. Аз бих добавила – жадна мечка – също. Лелята на бара не беше много сръчна – всички и го признахме. Ама на кой му пука в такава вечер. Наздраве първи път, наздраве втори път, наздраве трети път ... наздраве n-ти път.
Докато ние си викахме наздраве и се запознавахме с останалата част от хората на масата (за което Пешо също се беше погрижил много добре) осезателно се почувства липсата на децата – за тях имаше занимавки в съседната зала. Аз лично не присъствах, защото отдавна не съм дете и няма кой да ме пусне там, но чух, че имало състезанийца и конкурсчета, и че по-големите деца организирали интересни забавления за по-малките. Едно беше сигурно – малките са истински ангелчета:
Вижте това детенце колко голямо е порастнало:
Този приятел проверява шампанското дали е добро за пиене:
А тези двама другари са докопали една бутилчица и в момента се разбират кой колко ще пие
Ето и две очарователни малки дами с най-привлекателните си усмивки:
Бъдещи звезди :
Майките, татковците и останалите семейни и несемейни люде вече се бяха разгорещили на дансинга. Музиката с полъх от годините, в които бях ученичка и студентка изстреля бързо повечето хора от компанията, както и мен на дансинга. Erasure, Sher, Joe Cocker (само да не объркам как се пише името му), Depeshe Mode и какво ли още не – все музика за ценители и за добър купон. Бях адски щастлива, че никой от групата не поиска да слуша чалга – радвам се, че успях да се събера с такива хора. Повечето хора бяха вече на дансинга –
Малки:
Големи :
И още по-големи момичета и момчета. Ето този товарищь спечели най-бурните аплодисменти, при това абсолютно заслужено:
Някой вече беше взела да ги стяга вратовръзката, стана им много топло и решиха, че е крайно време да метнат сакото нанякъде:
Други отдавна вече се бяха спасили от вратовръзките и ги бяха дали на съхранение на по-добрите си половинки:
И така както всички си танцувахме за една бройка да изтървем новата година. Настана една суматоха – къде ми е шампанското, колко стана часът, къде е детето, хайде всички по местата ииии ето ви я, Новата Година дойде! Наздравици, прегръдки, целувки, пожелания за здраве, успех, късмет, щастие и добри приятели! Наздраве на всички! Дано да бъде успешна за всички и хайде на хорото!
За моя най-голяма гордост, тийнеджърите също играха на хорото – при това с повече ентусиазъм от който и да е :
Тук е мястото да благодарим и на хората, които бяха така добри да направят веселбата възможна – хората, които избираха музиката:
Благодарим ви, че вложихте по-голямата част от времето си тази вечер за да ни бъде приятно на нас, останалите. Надявам се, че и вие сте се кефили поне толкова колкото мен.
Песни, танци, веселба и хубави хора – така мога да опиша най-точно и с най-малко думи посрещането на новата година. Всички изглеждаха най-малко толкова щастливи: Наздраве, наздраве и на вас
Разбира се купона си имаше продължение – никой не си е мислел, че веселбата ще свърши в точно определен час.
На някой хора обаче взе да им се доспива и независимо от шумотевицата скришом удариха една глава:
А програмистите си остават програмисти дори и на връх нова година. Пак се събраха навън на цигарка да обсъдят алгоритмите:
Посрещането на 1 Януари става само веднъж в годината. Понякога е по-весело, понякога не толкова. Винаги си пожелаваме да бъдем най-вече здрави, лошите неща да останат в старата година, новата да бъде успешна и плодотворна. Пожелавам го и аз на вас!
Тази нова година ще паметна за всички – за едни това беше първо посрещане в Америка, за други първо семейно посрещане, за мен тя ще остане незабравима с приятното усещане, че съм сред чудесни хора, които образуват една малка България на хиляди километри от нея. Чувствах се отново „сред свои”, почувствах се отново млада и забравих за всички неразбории. Посрещането на 2006та ще остане като едно от най-хубавите събития за мен, като разбира се за това отново благодаря на Петя, Пешо и Емо. Не ме бива много в писането, дано не съм ви отегчила, затова ще каза за последен път БЛАГОДАРЯ, БЕШЕ СТРАХОТНО и до нови срещи!
Поздрави: хеви метъл Дидка Бандитка
No comments:
Post a Comment